January 25, 2017

Цветовете на Луанг Прабанг, Лаос

Добре дошли в Луанг Прабанг (Luang Prabang), религиозната столица на Лаос. 
Градът на будиските храмове и монаси, на цветния нощен пазар и на ЮНЕСКО.

Красив град. Много красив и много туристически.
Горещо го препоръчваме на всички видове пътешественици.



January 11, 2017

Виентян - града на сандаловото дърво, Лаос

Името на Виентян (Vientiane
произлиза от санскритската дума за сандалово дърво. 
Но хората в Лаос му казват 'лунния град', тъй като на лао 'луна' и 'сандалово дърво' се произнасят по един и същ начин.

От архитектурна гледна точка столицата на Лаос не е нищо особено, 
но има нещо много симпатично в атмосферата на града. 
Чувстваш се очарован от нещо невидимо за очите, което те мами да поостанеш още малко.


January 02, 2017

Кокосовата супа на мама Сю, Тайланд

"Аз по-хубава супа през живота си не съм ял, да ти кажа,"
ми казва Лъчо, надвесен над купичка кокосова супа, приготвена от мама Сю.
"Цял живот съм си мечтал за такава супа! И ето в такава обстановка - колко е тихо, чуваш мантри и щурчета!"

Действието се развива в планините над Чанг Май (Chiang Mai), най-големия град в северен Тайланд. Близо до популярното туристичесто селце Пай (Pai). И не свършва до тук.

December 30, 2016

Dubai - to fly or not to fly

В Дубай кацаме след 3-4 часово закъснение заради гъста мъгла. 
Самолетът се върти около час над Персийския залив, докато чака огромната опашка от кацащи самолети.


На летището ни бият безплатен печат за излизане. Имаме почти двайсет часа престой до полета за Банкок и искаме да ги оползотворим.

Обменяме около $20 и почти веднага похарчваме две трети от тях за транспорт. 
Автобус, метро, пресичаме канала в източен Дубай с лодка и тръгваме пеша към плажа.

December 28, 2016

Кестенчета за пране

Кестените са като натурален сапун, 
тъй като са нещо като роднини със сапуненото дърво.


Това научих от Марк - един нов приятел, който ни приюти за няколко дни в Тбилиси. Изпрахме дрехите си в пералнята му и се влюбих в неговия прах за пране.

December 20, 2016

Хапка от Кавказ


Така се случи, че отхапахме малко от зимен Кавказ. И въпреки че беше много студено, хапката ни хареса. Замечтахме се колко ли красиво ще е да побродиш из тези места лете, когато денят е дълъг, слънцето топли и можеш да замръкнеш, където те свари нощта, без да рискуваш да замръзнеш в палатката.

April 12, 2016

3. Самотраки - богове, магьосници и не само



През април на Самотраки все още няма туристи. Лесно можеш да забележиш местните и да се сближиш с тях - както и те с теб. В Терма повечето къщи са за гости и са празни. На няколко места правят ремонт и се подготвят за сезона. Таверните не работят, но ние все пак намираме най-яката - "Ксения" (ταβερνα “ΞΕΝΙΑ”), и се влюбваме в собственика й, Стелиос - както и той в нас.

April 08, 2016

2. Самотраки отблизо

Запознахме се с чинарите чак на сутринта. Първата сутрин на Самотраки. Тогава дойдоха и козичките, които са навсякъде.
По-късно ни разказаха, че те са най-голямата напаст за острова, защото изяждат младите дръвчета и вече от години Самотраки се обезлесява. Старите дървета умират, стръмните планински склонове се оголват и обилните дъждове лесно отмиват почвата.

April 05, 2016

1. С колело до Самотраки

Едни приятели казаха, че остров Самотраки (Samothraki или Samothrace) е пълен с огромни чинари, и ние решихме да им вземем колелата и да отидем до там. За мен щеше да е първо извънградско пътешествие с колело.



February 04, 2016

Приказки от кедровата гора на Азру


Лежим на югозападния склон на хълмчето с лагера ни и се припичаме на слънце. Ядохме мандарини и пихме чай. Лъчо е втори ден с висока температура и е постоянно с двете си джелаби (djellaba). А аз съм на път да се разболея, но трябва да се държа и да изчакам първо той да оздравее.

Остава ни само още седмица в Мароко. Лека-полека се придвижваме към летището в Рабат. Вече сме от северната страна на Атлас - в кедровите гори над Азру (Azrou).

January 20, 2016

Червената пустиня на Мароко

Червената пустиня на Мароко сбъдва мечтите на малките и на порастналите деца. Откъсва те от това, което мислиш, че си или не си - и те превръща в пясък, слънце, луна и звезди. Пустинята ставаш ти. 

Ти си златната земя и синьото на небето. Изгряваш и залязваш със слънцето. Пълнееш и отслабваш с луната. А понякога откриваш принц - или роза - с които да сричаш приказките на песъчинките и ребусите на нощното небе.


December 12, 2015

Merhaba from Marrakesh

За първи път в марокански влак - по линията Маракеш (Marrakesh)-Казабланка (Casablanca). Много съм доволна! Купетата приличат на българските, но по-чисти. В тоалетните има вода, сапун и тоалетна хартия, червена, и няма миризма.

През прозореца - жълтеникаво-кафеви пясъчно-каменни равнини - тук-там с някое храстче и стадо овце или кози (какво точно пасат.. не знам) и много ферми за кактуси. Хората тук берат плодовете им и ги продават. Голям деликатес! Хубави са, когато са още зелени, а почервенеят ли - вече е късно.

В стария Маракеш всичко е пазар

December 05, 2015

Ибрахим

Цял ден бездействаме на терасата на Ибрахим и Рашид на плажа в Агрод (Aghroude) - малко рибарско градче, което се намира на север от пълния с немски и английски сърфисти и туристи Тагазут (Taghazout). Сега Рашид реже на много, много дребно домати и лук за салата (типичен марокански метод), а Ибрахим е осолил сардините и, докато чака скарата да загрее, пуши поредна порцийка киф с миниатюрната си луличка.

December 02, 2015

Ахмет от долината на Рая

Ахмет е артист. Прави скулптори от дърво и ги продава на туристите в Парадайс Вали (Paradise Valley). По цял ден седи на сянка в началото на пътеката, която води към реката и изворчето, и дялка красиви парчета кедрово или арганово дърво. А до него си почива едно щъркелче и му прави компания.

Ахмет е слаб, с прошарена брада, бяла шапка и черни слънчеви очила. Изглежда на около 50, но може и да е по-млад. Ужасно увлекателен събеседник, с хубав, дълбок глас и широка усмивка. Веднага ни става любимец. И всяка вечер го чакаме с нетърпение да се отбие край нашия огън на път за вкъщи.

November 24, 2015

Morocco's Paradise Valley

Парадайс Вали е първата ни истинска спирка в Мароко, някъде в най-югозападния ъгъл на Големия Атлас (the High Atlas Mountains). На прага му ни посреща цивилизацията, в не особено симпатичния й вариант. Но ние упорито крачим отвъд отъпканите пътечки и наистина намираме рая - или по-скоро той нас, и ни оплита в аргановите си мрежи за няколко седмици.

November 13, 2015

Момчето, което говори с въжето

Някъде около най-западната точка на Европа има един малък, див плаж с красиви скали и големи вълни. Там срещнахме нови приятели - чудни хора, които обикалят света с микробусче, търсят живописни места с високи скали, за да ги изкатерят и закачат за тях едно въже, та после да ходят, танцуват и скачат по него - и разбира се мнооого да падат, ама не до долу :) Нещо, което се казва highlining.. 


August 24, 2015

Почивчица в Castelldefels

Вече сме в Castelldefels - две спирки с влака на юг от Барселона - на един голям плаж с малка горичка от средиземноморски борове, между които сме опънали хамаците и катуна :)

Пристигнахме преди няколко дни след прекрасен стоп - около 500 километра във ВИП кола - чисто нов 8-местен мерцедес с черни стъкла и шофьор с кoстюм :) Шофьорът ни се казваше Мустафа от Сенегал и работеше в rent-a-car компания в Швейцария. Беше на мисия - да вземе колата от клиенти от летището в Аликанте и да я върне обратно чак до Женева.

Така се случи, че част от този дълъг път Мустафа сподели с нас - първите стопаджии в живота му. Като разбра как живеем и че пътуваме дори без карта - нарече ни артисти :) Няколко пъти :)))

August 21, 2015

Първото стопче

Денят започва със сбогуване с Алконтар (Alcontar) и приятелите от Луната :)

Моята любима испанка Кунсол ни кара до Баса (Baza), за да застанем на пътя с раници, табелка и вдигнати палци. За първи път заедно. И както при всяко първо начинание - късметът е на наша страна :)

Бързо ни взема Фернандо, със Сеат Ибиза и хубава музика, и ни разказва за живота си на военен от специалните части и легиона. На 28 е, но вече има 10-годишен стаж при военните. Баща му и дядо му също са били легионери. Тримата му братя и единствената сестра - и те военни. Ама че фамилия с традиции!

Той чака детенце, момиченце, след два месеца - първото и за него, и за родата - но е категоричен, че малката няма да става военна. Не му харесва ролята на жените в армията и особено факта, че по време на дълги мисии са основен разсейващ фактор за мъжете.