Merhaba from Marrakesh

За първи път в марокански влак - по линията Маракеш (Marrakesh)-Казабланка (Casablanca).
Много съм доволна! Купетата приличат на българските, но по-чисти. В тоалетните има вода, сапун и тоалетна хартия, червена, и няма миризма.

През прозореца - жълтеникаво-кафеви пясъчно-каменни равнини - тук-там с някое храстче и стадо овце или кози (какво точно пасат.. не знам) и много ферми за кактуси. Хората тук берат плодовете им и ги продават. Голям деликатес! Хубави са, когато са още зелени, а почервенеят ли - вече е късно.

В стария Маракеш всичко е пазар

Ибрахим

Цял ден бездействаме на терасата на Ибрахим и Рашид на плажа в Агрод (Aghroude) - малко рибарско градче, което се намира на север от пълния с немски и английски сърфисти и туристи Тагазут (Taghazout).

Сега Рашид реже на много, много дребно домати и лук за салата (типичен марокански метод), а Ибрахим е осолил сардините и, докато чака скарата да загрее, пуши поредна порцийка киф с миниатюрната си луличка.

Ахмет от долината на Рая

Ахмет е артист. Прави скулптори от дърво и ги продава на туристите в Парадайс Вали (Paradise Valley). По цял ден седи на сянка в началото на пътеката, която води към реката и изворчето, и дялка красиви парчета кедрово или арганово дърво. А до него си почива едно щъркелче и му прави компания.

Ахмет е слаб, с прошарена брада, бяла шапка и черни слънчеви очила. Изглежда на около 50, но може и да е по-млад. Ужасно увлекателен събеседник, с хубав, дълбок глас и широка усмивка. Веднага ни става любимец. И всяка вечер го чакаме с нетърпение да се отбие край нашия огън на път за вкъщи.