Първото стопче

Денят започва със сбогуване с Алконтар (Alcontar) и приятелите от Луната :)

Моята любима испанка Кунсол ни кара до Баса (Baza), за да застанем на пътя с раници, табелка и вдигнати палци. За първи път заедно. И както при всяко първо начинание - късметът е на наша страна :)

Бързо ни взема Фернандо, със Сеат Ибиза и хубава музика, и ни разказва за живота си на военен от специалните части и легиона. На 28 е, но вече има 10-годишен стаж при военните. Баща му и дядо му също са били легионери. Тримата му братя и единствената сестра - и те военни. Ама че фамилия с традиции!

Той чака детенце, момиченце, след два месеца - първото и за него, и за родата - но е категоричен, че малката няма да става военна. Не му харесва ролята на жените в армията и особено факта, че по време на дълги мисии са основен разсейващ фактор за мъжете.