Запознахме се с чинарите чак на сутринта. Първата сутрин на Самотраки.
Тогава дойдоха и козичките, които са навсякъде.
По-късно ни разказаха, че те са най-голямата напаст за острова, защото изяждат младите дръвчета и вече от години Самотраки се обезлесява. Старите дървета умират, стръмните планински склонове се оголват и обилните дъждове лесно отмиват почвата.
На Самотраки живеят само около три хиляди човека, а казват, че има повече от сто хиляди кози. Гледат ги заради субсидиите.
Козичките обикалят острова като диви, но все пак знаят кога и къде шефът ще им донесе бали със сено - и от рано сутрин се строяват на уреченото място, за да чакат... както забелязахме на Кипос (Kipos) - един див плаж с черни камъчета, който се намира на югоизток - там където пътят от Камариотиса и Терма свършва и скалите изникват от морето.
Козичките обикалят острова като диви, но все пак знаят кога и къде шефът ще им донесе бали със сено - и от рано сутрин се строяват на уреченото място, за да чакат... както забелязахме на Кипос (Kipos) - един див плаж с черни камъчета, който се намира на югоизток - там където пътят от Камариотиса и Терма свършва и скалите изникват от морето.
Чинарите са най-често срещаните дървета на северния бряг на Самотраки.
По време на сезона до всяко чинарово семейство навярно има опъната палатка, стъкнато огнище и блаженстващи туристи и пътешественици. Под Терма има няколко общински къмпинга, които са безплатни.
Ето го и нашето първо огнище - с дръвца, пейка, пепел, ароматизаторчета и малко изкуство.
По пътя за Кипос стари чинари отварят душите си за нас.
До Кипос отидохме през най-ветровития ни ден на Самотраки.
Силен насрещен вятър. На моменти трябваше да слизам от колелото и да го бутам по равното, защото вятърът ме клатушкаше и събаряше.
Там останахме две нощи и се срещнахме отново с нашия нов приятел Мартин - австриец, който живее в камиончето си и от 30 години всяка година е на острова за няколко месеца, извън сезона. През лятото отива към Западна Европа, за да изкара парички и да избяга от жегите и туристите. А последните на Самотраки са много. Много повече от местните жители, но може би все пак по-малко от козичките.
Силен насрещен вятър. На моменти трябваше да слизам от колелото и да го бутам по равното, защото вятърът ме клатушкаше и събаряше.
Там останахме две нощи и се срещнахме отново с нашия нов приятел Мартин - австриец, който живее в камиончето си и от 30 години всяка година е на острова за няколко месеца, извън сезона. През лятото отива към Западна Европа, за да изкара парички и да избяга от жегите и туристите. А последните на Самотраки са много. Много повече от местните жители, но може би все пак по-малко от козичките.
На Кипос няма питейна вода, но само след 10-15 минути разходка по една долина се стига до малко водопадче, което беше нашето изворче.
Мартин разказа, че миналата година само за няколко месеца на този плаж са пристигнали нелегално около 2000 бежанци, най-вече сирийци, от близка Турция. Турският остров Гьокчеада (Gökçeada), на гръцки Имброс, е на по-малко от 30 километра югоизточно от Самотраки.
Мартин разказа, че миналата година само за няколко месеца на този плаж са пристигнали нелегално около 2000 бежанци, най-вече сирийци, от близка Турция. Турският остров Гьокчеада (Gökçeada), на гръцки Имброс, е на по-малко от 30 километра югоизточно от Самотраки.
Кипос. Там където пътят свършва, за да направи място на черните камъчета и скалите - и на колелата, камиончето и козичките
Още в ранни зори козичките се струпват на пътя в очакване на фермера и сеното
Козя детска градина
Долинката с изворчето снимана от плажа. Вляво започват скалите, а вдясно е краят на пътя. Някъде под дърветата е нашата палатка. А навсякъде около нея е пълно с костенурки.
Запознайте се с една от тях
И с огънчето в нашето огнище
И с камиончето на нашия приятел, в което се скрихме от вятъра и се сгряхме с гръцко узо и карловска анасонлийка
На връщане от Кипос вятърът е утихнал
и можем спокойно да правим снимки и да се насладим на пътя, който се вие пред нас
и зад нас
и да правим такива неща
No comments:
Post a Comment