Слизаме от автобуса и две жени ни помагат да се ориентираме и ни предлагат да вземем евтино моторче-такси.
Но ние решаваме да се разходим пеша до пристанището,
откъдето на следващия ден ще вземем ферибот за остров Кат Ба (Cat Ba).
откъдето на следващия ден ще вземем ферибот за остров Кат Ба (Cat Ba).
Сградата на операта в Хайфонг, построена от французите през миналия век.
Огромният плакат е на Хо Ши Мин - харизматичният комунистически лидер, смятан за баща на модерен Виетнам.
Хайфонг е третият по големина град във Виетнам - след Хошимин (Сайгон) и Ханой.
Той е най-важното пристанище в северната част на страната.
Разположен е на Тонкинския залив, който е част от Южнокитайско море.
ххх
Това е второто място, на което се озоваваме във Виетнам, след Диен Биен Фу.
По време на нощната ни разходка от автогарата в посока пристанището се отбиваме да пием кафе. За три-четири часа :)
Виетнамско кафе (ca phe) се поднася така.
В горната чашка, която е нещо средно между филтър и френска преса, се изсипват кафето и горещата вода.
Тук е филтърчето.
И - хоп! - в бялата керамична чашка се е заформило черното кафенце, което си пийваш.
Но май най-масово във Виетнам се пие не черно, а кафяво кафе.
Тоест кафе с кондензирана сметана, в резултат на което се получава нещо ужасно сладко.
Дори и за моя вкус...
Черното кафе пък се оказа доста горчиво и също не можа да ме спечели.
Скоро разбрах, че Виетнам е най-големият производител на Робуста в света и кафето там е почти винаги от този вид.
А аз съм фенка на Арабиката :)
ххх
Само няколко крачки след кафенето намираме супи и сядаме да хапнем.
Половин супа за мен и половин за Лъчо.
С нудълс и зеленчуци, но този път без месо. И с много, много салата.
И всичко само за 11000 донга ($1=22000).
Минава полунощ.
Вървим по централния булевард с канала и намираме място за спане
в парка до моста и до полицията.
Градът почти не мигва - а ние постоянно се будим с него.
Все пак сутринта ни завари наспани и в добро настроение.
Хубаво паркче!
Събрали сме палатката и вече сме в кафето срещу канала, което забелязахме още снощи.
Лъчо отива да хапне и да купи закуска и плодове за острова, към който сме се запътили.
И скоро се завръща с торбички пълни с ядки и плодове - ехеее!
И скоро се завръща с торбички пълни с ядки и плодове - ехеее!
ххх
А междувременно аз се заговарям със симпатичен господин в кафето.
Щом чува, че съм от България, възкликва:
"Ооо! Страната на розите, на Димитров и баба Ванга!"
Не е ходил, но казва, че е чел много за нашата малка родина.
Бил готвач на кораб и така обиколил света.
Затова и говори английски.
Казвам му, че хората тук са много спокойни и весели - не като в Европа.
Той споделя, че е бил в Хамбург и Амстердам и забелязал, че хората са особени.
Симпатични, но особени.
Докато в Аржентина и в Чили всички били отворени, имат място и усмивка за теб.
Поразговарям и със сервитьора.
Уникално момче! Още няма 20 години, но вече е със съзнанието,
че трябва да търси страстта си, за да е щастлив и пълен.
Учил е малко IT, но бързо разбрал, че не е неговото нещо и се отказал.
Говори добре английски, защото иска да отиде да учи в Ирландия догодина.
Специалност Социални дейности може би, защото му харесва да работи с хора и иска да знае как се чувстват и как живеят.
Също е чувал за България и за розите ни.
Обича да пътува точно като нас - сам и свободен, без хотели и туристически формалности.
Иска да види истинския свят, а не само атракциите му.
"Много свястно момче," казвам на Лъчо, когато се връща.
"Тук всички са много свестни," отговаря той :)
ххх
Една седмица по-късно казваме Добро утро от същото кафе в Хайфонг.
Този път на връщане от остров Кат Ба.
От съседната маса трима мъже и една жена постоянно ни черпят с чай и ни се усмихват.
Нашият сервитьор е на смяна. Разказваме му приключенията си на острова и пийваме кафенце.
А после оставяме там на съхранение тежките си раници и тръгваме на разходка из задните улички, които са се превърнали в пазар.
Пазарчето, което ни напълни очите, душите, а и коремчетата!
На един ъгъл на пазара, на тротоарчето, откриваме ето тези прекрасни супички - приготвяни от две усмихнати жени, майка и дъщеря.
Тази е с морски дарове,
ххх
Отново прекарваме нощта тук - този път в градския парк,
който ни взима акъла - не само с красивите си градинки, алеи и дървета...
Пълен е с хора - млади и стари, повечето, от които спортуват по нещо.
Най-много от тях подритват с крак едно малко перце за федербал, подавайки си го един на друг (тук намерих видео).
Група младежи пък са превзели една огромна отворена беседка и танцуват нещо, което се нарича shuffle dance. Доста са добри и веднага ни грабват вниманието!
Приседнали сме скромничко на една пейка с огромните си раници.
Обсъждаме колко европейска и свежа е атмосферата на града. Колко са слаби и стройни всички.
А преминаващите наоколо хора с голяма изненада откриват присъствието ни и дори ни сочат на децата си.
Няма да казвам колко пъти се снимаме с този-онзи...
Оказва се, че датата e 14 февруари. Не че има някаква особено еуфория,
но по едно време минават двама млади влюбени с червени балони-сърца.
Сядат на пейка до нашата. И когато отделят поглед и устни един от друг, ни виждат и ахват. Идват да ни поздравят и да ни дадат по едно шоколадово сърце - на което аз много се радвам :)
ххх
Намираме място за палатка в тъмното до едни дървета и храсти,
чак когато градът и паркът заспиват.
Аз преди това съм се вдъхновила от всеобщия спортен дух, извадила съм си шалтето на тревичката и съм направила една-две йога сесии. Чувствам се като нова :)
Сутринта още по тъмно започваме да чуваме шумове от спортуващи наоколо хора.
Някои бягат, други се разтягат и клякат в парка току до нас.
Това ми напомня за някогашните физзарядки в училище и по лагерите.
И изпадам в умиление и размисли, че това всъщност бе една доста забавна част от деня - още повече че в нашето училище в Свищов вместо да правим упражнения, тропкахме хорца из целия двор.
Решавам, че и сега тези физзарядки биха били доста полезни, а и забавни особено за пълничките и уморени детски телца.
Но време за размисли няма,
защото трябва много деликатно да се измъкнем от палатката и да стегнем раниците,
без да бъдем забелязани.
Предстои ни първо - и така чакано - пътешествие с виетнамски влак.
Искаме да отидем някъде на юг, но първо трябва да се върнем до Ханой и там да сменим влака и гарата, за да се отправим в желаната посока.
ххх
Малко ни е страх да се озовем в огромния жужащ Ханой,
но решаваме, че ще стигнем пеша от едната до другата гара.
По улиците на града правим няколко снимки и аудио записи на шума от бибиткащи моторчета, коли и автобуси.
Озоваваме се до езерото Хоан Кием (Hoan Kiem) в историческата част на града.
Забелязваме как наоколо преминават и доста чужденци - туристи или пък вече част от местния живот.
който ни взима акъла - не само с красивите си градинки, алеи и дървета...
Пълен е с хора - млади и стари, повечето, от които спортуват по нещо.
Най-много от тях подритват с крак едно малко перце за федербал, подавайки си го един на друг (тук намерих видео).
Група младежи пък са превзели една огромна отворена беседка и танцуват нещо, което се нарича shuffle dance. Доста са добри и веднага ни грабват вниманието!
Приседнали сме скромничко на една пейка с огромните си раници.
Обсъждаме колко европейска и свежа е атмосферата на града. Колко са слаби и стройни всички.
А преминаващите наоколо хора с голяма изненада откриват присъствието ни и дори ни сочат на децата си.
Няма да казвам колко пъти се снимаме с този-онзи...
Оказва се, че датата e 14 февруари. Не че има някаква особено еуфория,
но по едно време минават двама млади влюбени с червени балони-сърца.
Сядат на пейка до нашата. И когато отделят поглед и устни един от друг, ни виждат и ахват. Идват да ни поздравят и да ни дадат по едно шоколадово сърце - на което аз много се радвам :)
ххх
Намираме място за палатка в тъмното до едни дървета и храсти,
чак когато градът и паркът заспиват.
Аз преди това съм се вдъхновила от всеобщия спортен дух, извадила съм си шалтето на тревичката и съм направила една-две йога сесии. Чувствам се като нова :)
Сутринта още по тъмно започваме да чуваме шумове от спортуващи наоколо хора.
Някои бягат, други се разтягат и клякат в парка току до нас.
Това ми напомня за някогашните физзарядки в училище и по лагерите.
И изпадам в умиление и размисли, че това всъщност бе една доста забавна част от деня - още повече че в нашето училище в Свищов вместо да правим упражнения, тропкахме хорца из целия двор.
Решавам, че и сега тези физзарядки биха били доста полезни, а и забавни особено за пълничките и уморени детски телца.
Но време за размисли няма,
защото трябва много деликатно да се измъкнем от палатката и да стегнем раниците,
без да бъдем забелязани.
Предстои ни първо - и така чакано - пътешествие с виетнамски влак.
Искаме да отидем някъде на юг, но първо трябва да се върнем до Ханой и там да сменим влака и гарата, за да се отправим в желаната посока.
ххх
Малко ни е страх да се озовем в огромния жужащ Ханой,
но решаваме, че ще стигнем пеша от едната до другата гара.
По улиците на града правим няколко снимки и аудио записи на шума от бибиткащи моторчета, коли и автобуси.
Забелязваме как наоколо преминават и доста чужденци - туристи или пък вече част от местния живот.
Сядаме за почивка на брега на езерото
и скоро към нас се присъединяват две момичета с един сладолед.
По-розовото от тях е малко по-заинтересувано от нас и ни позира за снимка :)
Накрая сме готови да се качим във влака за началото на ново приключение...
No comments:
Post a Comment